Важното за всяка дейност е само да започнеш и да издържиш достатъчно дълго.
Вярно.
Но е важно също къде, кога и как ще свършиш започнатото…
Дали ще е доволно, с отворени очи, гледащи право пред теб,
или ще е насила и без желание,
само заради обстоятелствата?
Дали ще е с кеф от свършената работа,
или само от досада и умора?
Да свършиш е хубаво само ако знаеш какво следва после.
Ако не знаеш – можеш да продължиш до безкрай по инерция.
Понякога имаш нужда просто да спреш, за да не свършиш – днес на двадесет…, а утре на тридесет и три.
Защото ако свършиш, без да си разбрал кога, е много лошо.
И все пак – щом съм започнал и не мога просто да спра, трябва някак да свърша.
Късметлия ще съм, ако е както аз искам…