Етикет: Разни думи

Днес ми изгоря крушката. Не питайте коя крушка. Ще я сменя с друга, но по-важното е че същата няма да светне никога и отива в кошчето. А кошчето ми (май не съм ви запознавал) е от старомодните – без бутон Restore в контекстното меню. Нито пък Empty recycle bin. Всъщност – дори без каквото и да било контекстно меню. Изгорялата ми крушка е от лампа, която иначе отново ще светне. Но крушката ще е друга. Нали все нещо трябва да ми свети. Или аз на някого да светя. Общото е, че във всеки от вариантите ме пере яко токът.

Това и от контекста, и от менюто, даже и от самото контекстно меню да се извади – пак ще звучи буквално. Дали ще кажа, че ми е изгоряла крушката, или че ми е изгърмял бушонът – все анонсирам недобро състояние. Такова, каквото специалистите биха окачествили я като леко психично разстройство, я като нещо по-сериозно. Веднъж вече е ставало дума за наличието на трезви мисли у човеците. Трезвите мисли не съществуват, защото всички пием поне малко. И колкото повече твърдим, че сме трезвени, толкова по-дълбоко затъваме в алкохолна заблуда…

Днес е нов ден. Моят нов ден. Един от дните, с чието отминаване все повече наближава Промяната. Онази с главното „П” и твърде много „ако” покрай нея. Ако знаех и ако можех съвсем скоро трябва да се превърнат в знам и мога. Защото пак съвсем скоро ще се наложи да започна да мисля в сегашно време. За това, което имам Сега. Не за спомените от вчера, нито за евентуалностите утре.

Не можеш да мечтаеш в миналото, нито да си спомняш бъдещето.

Спомените са като термити за душата. Загнездят ли се веднъж у теб – започват да дълбаят, докато не рухнеш като разнебитена маса. А точно под мястото, където си успял да се пречупиш – на купчина прах от повредените дъски ще лежат остатъците от това, което си бил. И от онова, което никога не си успял да бъдеш. Непостигнатите мечти и непрежалимо сладките спомени – в една обща камара боклук, защото не струват. Защото мечтите често пречат да си спомниш, а спомените – да мечтаеш. Онзи романтик, който е успял да създаде жестоката заблуда, че няма нищо по-хубаво от сбъдната мечта, трябва да гори в Ада.

Добре, че ад няма, щото няма и рай. Просто всички сме в кочинката.

Разликата е в калта и консистенцията. Сбъднатите мечти са просто един от изразите, безсмислени до степен на противоречие. Когато една мечта се сбъдне – тя престава да бъде мечта. А мечтателят се чувства… леко прецакан…