Украсявам изкуствената „елха“ във всекидневната. Чудно! В това изречение „украсявам“ ли да е в кавички, „елха“ ли, или направо цялото? Щото изпуснах кога стана модерно да се радваме на префасонирана найлонова торбичка, вместо на истинско дръвче? Някой изобщо успя ли да усети?Доскоро бях дете. И макар това скоро да е вече все по-отдавна – някои семейни ритуали остават в паметта по-дълго от обикновен спомен. Помня наивното чувство на висша отговорност и указана чест да накичиш коледното дърво. На Бъдни вечер детските пръстчета се превръщаха в жив игленик. Не се притеснявахме толкова да не се убодем, колкото вардехме да не изпуснем някоя от прекрасните играчки. Тогава бяха стъклени, редки и скъпи. Дядо Коледа щеше да види, че сме свършили беля и в последната минута щеше да занесе заръката ни на по-добри хлапета.
Сега и при украшенията на елхата предпочитаме пластмасата. Пък и от стъкло да са играчките – като видиш останалите 119 от серийното производство на щанда, все те задавя мириса на нещо средно между конфекция и склад за китайски стоки. Остави елхата, ами както прозря Дилов-син – оказа се, че белобрадият старец всяка година носи по-хубави подаръци на по-богатите деца…
Впрочем същият тоя, с брадата (не Дилов, а Санта) в нашето семейство си остана Дядо Мраз. Чак докогато разбрах, че Дядо ти Мраз, a.k.a. Коледа, е всъщност жена. Ама не жена в смисъла на късно преоткрил себе си транссексуален. Просто госпожата от другата смяна в детската градина, на която й се разлепи памучната вежда. Кофти тиксо, спестен памук и съвсем безпризорен постсоциализъм тогава. В него, като във военно време, жените трябваше да вършат и мъжката работа. По принцип съм против сексизма и разделението на труда, но жена Дядо Коледа е като Снежанка-травестит.
Говорихме си тези дни и за Коледния дух, Нямало го. И аз не го усещам. Сигурно отдавна е хванал гората и се е скрил под някоя ела. От онези ели, загубили едничката надежда да получат своето мечтано „х“. И да грейнат с него на върха си – вече като празнични елХи.