През последните месеци властта пак завоня. При това – задушливо и дори по-лошо от неизвозения столичен боклук. Последното сравнение следва да се приема съвсем буквално. Щото одушевените столични боклуци също не са малко, но пък е още по-трудно да бъдат извозени. 
Докато Кметът с двойното „Б” гони Вълците от София – два милиона души се чудим от кое по-напред да се пазим: От мутиралите хлебарища, доволно инкубиращи в отвратително широк периметър?
От плъховете с котешки размери, които може да погалиш? Или от коферманите, които вече не се събират на глутници, а на цели колонии? Общо за тези три иначе така различни животински видове е тяхното средище. Естествено мутиралите животинки намериха общ източник на препитание, от който черпят ресурси. Това са онези места в отдалечените столични квартали, където кофите за смет системно се губят изпод неясен обем отпадъци. В подобна реалност се оказва, че обирът е най-приемливият инцидент, който бихме отнесли от улицата.
И понеже само боклуци са ми в главата – пак се замислих за предстоящите избори. За тях и Серго се присети тези дни. Не, не за изборите. За боклуците! През седмицата правителството обяви кризисно положение в София заради сметта.