Мартеница

Шок! Бабки боцкат собствените си внуци

Published on by Rosho

…с нестерилизирани игли!

Шокиращата практика беше разкрита от македонския вестник „Пичку ти бабино“. Изданието посочва потресаващи факти за причудливите нрави в малка, съседна на Македония страна. По-долу публикуваме кратък цитат от разследването. Преводът от македонски език е свободен:

„В малка България, отцепила се от Република Македония едва преди няколко десетилетия, все още битуват варварски нрави. Наше репортерско разследване установи ужасяваща от гледна точка на цивилизования свят практика. […] Възрастни жени участват в ежегодно групово боцкане с употребявани игли. Тези неморални действия се извършват всяка година на 1.март в чест на митична старица, наричана Баба Марта. В странния ритуал участват българи от всички възрасти, но най-потърпевши са децата.

>> прочети целия текст

Да разбулим конфиденса!

Да разбулим конфиденса: добре дошли!

Published on by Rosho

Добре дошли в новия ми блог. За тези, с които не се познаваме – казвам се Розен Иванов. Приятелите ме наричат Рошо. Журналист по образование и диагноза. Повече за мен – от връзките горе или вдясно. Този първи пост тук е за друго.

Най-накрая предприех дълго отлагана стъпка. Мигрирах от Blogger в WordPress платформата. Надявам се, че това ще ми позволи да се фокусирам повече върху самото съдържание, отколкото върху неговото форматиране.

Лимонадената фабрика ще продължи да съществува на стария адрес и вероятно ще се обновява паралелно. Желанието ми обаче е в „Пълен конфиденс“ да събера повече качествени авторски публикации, които да са едновременно интересни и полезни. Някои любими текстове (по моя субективна преценка) ще бъдат копирани и тук – в архива, със задна дата.

Защо това име? Неуморно плаващите в българското медийно блато ще се сетят без съмнение. За всички късметлии, които не изпитват мазохистичен порив да гледат телевизия обаче, обяснявам:

Нарекох новия си блог „Пълен конфиденс“. Засега неофициално – негова кръстница е министърът на младежта и спорта в 42-то Народно събрание. Професор доктор на филологическите науки Мариана Георгиева вдъхновява със своя неподражаем стил на изразяване.

За пръв път в качеството й на министър той пролича най-ясно на 24. септември 2013 г. Записът по-долу е от пресконференция послучай 100 дни управление. Известно време той ще остане и вдясно, точно под заглавката на блога, за улеснение на новодошлите. После ще остане само в About.

[soundcloud url=“https://api.soundcloud.com/tracks/136847704″ params=“color=0066cc&auto_play=false&hide_related=false&show_artwork=true“ width=“100%“ height=“166″ iframe=“true“ /]

Подобен изказ, освен че е демонстрация на научен ценз, си е цяло национално богатство.

Дали обаче такова говорене е за спорта? Или пък, тъкмо, е „само за спорта“?

>> прочети целия текст

Каквито са всички истини

Published on by Rosho

Не санирай фасадата на клетката, в която си заврял Душата си. Остави отнякъде да духа. Да се проветрява. Да влиза въздух. Ветровете не са лошо нещо. Не само защото те носят Промяната. След вятъра хем си си ти, хем не си вече същият. Тройният стъклопакет не пази само от студа. Пази и от света. Света от нас и нас от него.

Настройваш аларма, за да се събудиш. Пиеш кафе, за да не заспиш. После хапче за сън, защото не можеш да заспиш. А си настроил алармата. След това хапче за нерви. И алармата пак звъни, и отново ти се спи. Наливаш кафе и вече си нервен. Пушиш, за да се успокоиш. Дишаш по малко, да има и за другите. Original image: On Flickr by Rafael MonteiroЗапочваш да лекуваш дробове. Харчиш главно за кафе, цигари и лекарства. И за бира, но тя поне не е вредна. Правела шкембе. Глупости. Шкембето е от мезето. Пивото лекува бъбреци.

Обаче…

Куклата, дето я прибра само защото е по-евтина от надуваемите в сексшопа, не е доволна. По-евтина е, но е също толкова бездушна. Също толкова надута. И също толкова надуваема. От тях я различава само кожата. Нейната е почти като човешка. Реалистична на допир. Последната натурална облицовка на целия тунинг отдолу.

На нея, на муцката, й пречело шкембето. Твоето. Щяла да ти заеме и сутиен. Сякаш не ги плащаш ти, така или иначе. Решаваш, че ще спираш бирата. Минаваш на твърдо. Припомняш си какво е махмурлук. Нямаш шкембе, но вече ядеш шкембе.

Мазничко. И с чесън. С чесън, а в главата ти – мармалад.

Не санирай фасадата на клетката. Така въздухът под налягане ще изгуби налягането. Ще има откъде да излезе и никога повече няма да се върне.

И пак оттам ще влезе нов полъх, който може да промени живота ти. Да покаже на Душата ти, че и тя е вятър. И че може спокойно да минава през решетките. Да й покаже, че когато излезе навън гола, тя пак не е беззащитна. Просто защото не е сама.

Не санирай.

Без муцки. Без тунинг. Без дрехи.

Голи, каквито са всички истини.

Да те намушкам ли, или само да те пребия?

Published on by Rosho

Снимка: Стефан СтефановГоворя си с майка ми. Разказвам й за новата сила на протестната вълна, довела до грозни сблъсъци. Казва ми да се пазя. Обяснявам, че не от протестиращите трябва да се пазиш вечер в София. Най-малко от протестиращите трябва да се пазиш.

Вечер в София вече трябва да се надяваш да се прибереш по светло. Което няма как да се случи, защото, по неволя, то пък взе да се стъмва твърде рано. Вечер вече в София да обходиш широкия център стана по-опасно от среднощна разходка в крайните квартали. Да замръкнеш неусетно е безразсъдно като игра на руска рулетка с поне два заредени патрона. И двата патрона всъщност (по-често) са ножове…

Напълно случайно и съвсем набързо си се озовал на малката разбита уличка. Тъмна като камилски задник, ама иначе в центъра. С облекчение установяваш, че може да не знаеш накъде води, но поне не е задънена. Секунда и половина по-късно забелязваш огромния пръст на съдбата. Насочен право към теб и видимо среден. Хубавото на улиците без изход е, че на тях можеш да бъдеш нападнат само от една страна. Иначе е възможно да те обградят от цели две.

Ако си някъде в централната част на европейската ни столица може случайно да станеш ножарско точило на поне два контингента. Времето спира и със същия си среден пръст съдбата мята монета. Българска, еднолевова. На реверса Св. Иван Рилски получава световъртеж. Преобръща се седем магически пъти и изборът е направен.

Изборът дали на мръсната уличка ще те наръга гладен нелегален имигрант заради съкровището от 20 кинта в джоба ти. Без статут, без документи, без законен начин да изкара пари за баничка с извара и боза от вчера, дори ако иска да го направи.

Снимка: Стефан Стефанов

>> прочети целия текст

БСП издава нов речник, вече няма ИБЕ в БАН

Published on by Rosho

catharsis„През Античността катарзисът може да означава много неща. Той може да е съвсем буквален, медицински и физически – например взимане на очистително (пургатив)“.

Както и да го мислихме – бе изключено в приветствената си реч Сергей Станишев да е употребил думата катарзис дори в това й значение. Най-малкото защото по масивното телосложение не личи г-н млад меринджей Д. П. някога да е ползвал очистителни средства.

Това ни накара да изслушаме внимателно обръщението на другаря Станишев още точно тринадесет пъти – първо на бавни, после на бързи обороти, а след това и в обратен ред.

Въз основа на направената експертиза, едноличният екип на Лимонадената фабрика достигна до следното заключение, което по-късно успя и да потвърди. “Катарзис”-ът, който си мислехме, че сме чули, всъщност е съвсем различен, авторски термин. При това – вмъкнат изключително на място.

В онзи паметен ден за българската демокрация другарят Станишев за пръв път е употребил нова дума – катЪрзис.

Означава процес от неизследвано досега естество, през който преминават всички катъри (нечистокръвни магарета), допуснати в топлия благовонен обор на Тройната коалиция. Независимо от коя точно квота…

>> прочети целия текст