Моля, откраднете!

Published on by Rosho
Съседът отляво открадна пари. Да си купи пиано.
Същата нощ хлапакът ми прибра и Тишината.
Не бил той! Явно е била Луната –
налучкваше оная там, известната соната.
Сънят ме напусна без предизвестие. Още на другата вечер.
Спеше оттатък. При друг. И заспиваше с класика.
Снощи, гледам обаче, вандалски разбили вратата.
Взели пианото. Взели и почти събрания предишен наем.
Отмъкнали още всичкото му неизсвирено вдъхновение.
Забърсали от клавишите няколко неродени балади,
и дори оставили на пода парцала си с мирис на вкиснало.
На излизане ненадейно се сблъскали с Тишината ми.
Наритали я толкоз, че не можела да гъкне
и с последен шут я пратили у нас онемяла.
Оттогава тя не е същата.
Продавам телевизор. Смарт. Широкоекранен.
Купувам пиано. За съседа.
Ако искате бартер – разменям.
Откраднете го дори ако щете.
Отключено оставям. Пък и ключ ще ви дам,
ако трябва. Само, моля,
отнесете тишината със себе си. Непоносимо мълчи.
И върнете, моля, когато можете, на моя съсед пианото.
Къде живея знаете. Бих ви даже платил.
За носенето.

Успехите, които ме промениха

Published on by Rosho3 коментара

Отскоро имам нова философия. Реших да се доверя на всички лайфстайл гурута. Без, разбира се, да плащам за семинарите, за книгите и така за гуляите им. Успях да внеса ключова промяна в живота си, чиито плодове предстои да обера. Е… Дали ще ги обера зелени, зрели или гнили зависи изцяло от това да уцеля момента. Или, по-скоро, дали няма да го пропусна, както правя обикновено. Макар че и това е талант и в тази област имам редица постижения. Каква е тайната? Тя е проста, позната е отдавна, и е универсална. Ето какво успях да осъзная… >> прочети целия текст

Къде да търсим ключа?

Published on by Rosho2 коментара

Ако симулацията на оргазми е спасила от разпад милиони връзки на тази земя, то симулираното търсене не е позволило на поне още толкова изобщо да се случат.

Да си представим, че спешно ти трябва нещо, което обаче не успяваш да намериш…

Ключовете, например. Всеки е издирвал ключове. Трябват ти, за да тръгнеш. Осъзнаваш, че си изгубил доста време в търсенето им, но няма как да излезеш без тях. Вече си проверил навсякъде, където се сещаш. Всички джобове са пребъркани, всички шкафове разтворени, всички чекмеджета — обърнати. Няма и няма.

Повече от ясно е, че са някъде другаде. Някъде, където все още не ти е дошло на ум да търсиш.

Ти обаче наистина бързаш. И колкото повече закъсняваш, толкова по-силно те обзема паника. Свел си търсенето само до пет места, които проверяваш вече за десети път. Отново местиш хладилника, пак преджобваш всички якета, дънки и панталони. Изтръскваш дори обувките. Всичките си пет чифта и

тайничко благодариш на хромозомите си, че не са те подредили да си жена с мания за чепици.

Докато разравяш пясъчника й, за да се увериш, че ключовете не са паднали там, котката те гледа с почти човешко объркване. И ако имаше шанс някога животното да проговори — щеше да е точно сега, за да ти каже да се прегледаш.

Достигайки фазата на пълното отчаяние, вече закъснял за важна среща и изживял абсурда да търсиш логика в губенето, звъниш за помощ на ключар. Уговорката все пак е неотложна и решаваш, че ще помолиш съседката отляво да остане у вас и да го изчака. Леля Веска е пенсионерка, плете хубави шалове и още се опитва да те сватоса с внучката си. Макар че вие отдавна не сте седми клас, а единственото общо между вас е, че миналото лято сваляхте една и съща мацка.

Рязко отваряш вратата и тъкмо да направиш крачка навън — чуваш онова характерно дрънчене, което чакаш от един час.

>> прочети целия текст

10 неща, които научих по трудния начин

Published on by Rosho

Старите истини трябва да бъдат записвани. За да не си помислим, че ако ги забравим — спират да важат.

1. Най-личният и истински подарък, който някой може да ти направи, е да сподели с теб времето си. То не се компенсира с думи, дори те да са най-смислените. Разстоянието нямало значение. Също както и размерът. Не спираме да повтаряме тази лъжа сто пъти по сто пъти. И все още си чакаме да стане истина. Другият път.

2. Само взаимната любов не е достатъчна причина за щастие. Толкова стига само по филмите, за не повече от 2 часа.

3. Както няма пълно щастие, така няма и половин щастие. Обикновено няма и четвъртина. Щастието е като грипа – малко те държи, но много ти завърта главата. Или си щастлив, или не си. Както не може да си „малко бременна“.

4. Невъзможно е да се определи кое е по-трудно: да си щастлив заради, или да си щастлив въпреки нещо.

5. Известната новина: наистина няма идеални хора.
Добрата новина: има почти идеални.
Лошата новина: почти идеалните са такива или само сами по себе си, или само за някой друг. Но не и за теб.
Такива са при условие, че ги гледаш отстрани. В свят, който вече е подреден до съвършенство е логично да няма място за нови попълнения. >> прочети целия текст

Кой ще си тръгне пръв от другия?

Published on by Rosho

Има ли начин? И кой ще си тръгне пръв от другия? Тези въпроси задава NickName на Михаела Филева в първия им дуетен сингъл. Видеото към него беше представено на 6. март в столичен клуб. Вече можете да го гледате в официалния YouTube канал на MonteMusic.

Освен с новия клип, Михаела зарадва своите фенове и с новината, че й предстои турне. Преди това обаче тя ще потанцува в Dancing Stars по Нова Телевизия. Красавицата благодари на екипа, реализирал сингъла. Негов автор е Графа, а режисьор на клипа е Васил Стефанов. Дуетната половинка NickName е Николай Бакалов, бивш вокалист на Gravity Co. Бакалов вече работи с продуцентската къща на Графа върху свое самостоятелно парче. Очаква се да го чуем през есента.  >> прочети целия текст