Важното за всяка дейност е само да започнеш и да издържиш достатъчно дълго.
Вярно.
Но е важно също къде, кога и как ще свършиш започнатото…
Дали ще е доволно, с отворени очи, гледащи право пред теб,
или ще е насила и без желание,
само заради обстоятелствата?
Дали ще е с кеф от свършената работа,
или само от досада и умора?
Да свършиш е хубаво само ако знаеш какво следва после.
Ако не знаеш – можеш да продължиш до безкрай по инерция.
Понякога имаш нужда просто да спреш, за да не свършиш – днес на двадесет…, а утре на тридесет и три.
Защото ако свършиш, без да си разбрал кога, е много лошо.
И все пак – щом съм започнал и не мога просто да спра, трябва някак да свърша.
Късметлия ще съм, ако е както аз искам…
мрачаваше се. Изгарящото слънце тъкмо се беше скрило зад крепостната стена на замъкa, останал тук още от арабско време. Това накара градчето да се разшава. По тези ширини залезът беше благословия. В неговия час сякаш се разваляше магията, която денем държеше обитателите му в буден сън. Туристите оставяха плажа и се застичаха в няколко ръкава към примамливите кръчми. Бързаха да се покрият от издишащите жега улички и изглеждаха толкова жадни, че всяка близка дупка с климатик им вършеше работа.
— От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2-3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът.
В началото започвам с насмешка. Важният извод – накрая. Производителят на тази нова вафла, родена в гр. Лясковец, може би не цели нищо друго, освен да афишира платоничната любов и възхищение към своя кумир Б.Б. А може би тъкмо обратното: дошло му е до гуша от скоковете в цените на тока, захарта и яйцата, и така отмъщава на премиера – като продава лика му за 32 стотинки.