Колко много е вярно, наистина, че не можем да стъпим в една и съща вода два пъти. Така е и с хората: оставиш ги, сетне се върнеш, а те вече са други. И ти си вече по-друг. Хубавото в тези срещи с непознати е, че, един вид, все общуваме с нови хора. Потребността от социализация, от своя страна, е белег за взаимната зависимост на всички членове на общността. Но, ако е вярно, че човек с едно и също ДНК може да се окаже различен от днес за утре – тогава какъв изобщо е смисълът на брачните обети, например?…
Как мога да съм сигурен, че жената, която днес се кълна, че обичам – утре ще си е все същата? Да речем дори, че брачната институция великодушно приема неизбежността на промяната във всеки от нас. Има ли гаранция, че тази промяна ще е в поносима за мен посока? „Не”, казвате. „Не!” – потвърждават и милион бракоразводни адвокати. Гаранция – Франция.
Кредото на всеки оптимист е, че туй нещо – промяната – макар че ни се яде, ни се пие, все пак е хубава, оздравителна и препоръчителна. Не бива обаче да пренебрегваме следното: Да, да се стремиш към развитие и усъвършенстване е похвално. Само че развитието и удовлетворението не са взаимно зависими. Същинският преврат в живота на всеки от нас настъпва едва когато платим развитието си с цената на собственото си удовлетворение.
Може да си се развиваш и пак да не си удовлетворен. Може също да си спрял и така да ти харесва. Всеки има правото да спре. Нежеланието да продължиш напред невинаги значи, че само толкова можеш. Напротив. Означава само, че харесваш мястото, до което си стигнал, и искаш да останеш там завинаги. Или поне докато ти омръзне. Няма нищо лошо в това да пуснеш котва. Загуба на ценно време е да съжаляваш за пропуснати шансове. Първо – те никога не намаляват. Все има нещо за пропускане. Второ – който и шанс да избереш, винаги ще ти се струва, че останалите са били по-добри.
Когато все пак се случи да изберем развитието, за сметка на удовлетворението – дано поне си струва. По-добре щастлив (с) малко, отколкото нещастен (с) много. Направете си добре сметката. Колко ще платите, какво ще получите и дали печелите нещо.
Самотата май е твърде висока цена за която и да е стока.
Съгласно официално възприетия превод – ACTA е Търговско споразумение
Украсявам изкуствената „елха“ във всекидневната. Чудно! В това изречение „украсявам“ ли да е в кавички, „елха“ ли, или направо цялото? Щото изпуснах кога стана модерно да се радваме на префасонирана найлонова торбичка, вместо на истинско дръвче? Някой изобщо успя ли да усети?