Момчето с хартията

Published on by Rosho

Кратък анимационен филм в черно и бяло. Разказва историята на самотен млад мъж в Ню Йорк, чиято съдба претърпава неочакван обрат, след като една сутрин среща случайно красива дама на спирката.

Paperman

Убеден, че момичето на мечтите му е изчезнало завинаги, той получава втори шанс, когато я вижда отново през прозорец на небостъргача срещу офиса си.

Разполага само със сърцето си, въображение и куп хартия, за да привлече вниманието й. Но опитите му не могат да се мерят с това, което му е подготвила съдбата…

Създателите, малък екип в студиата на Дисни, представят изцяло нова технология, която перфектно комбинира компютърна и ръчно рисувана анимация. Това е първият проект на режисьора Джон Карс. Анимационното изкуство поема нова посока с номинирания за Оскар кратък филм “Paperman”.

Останалите претенденти за Оскар в категорията
късометражна анимация…

До Дондуков и назад

Published on by Rosho

Кабинетът Борисов утвърждава образа си на къмпинг с гостилница

снимка: сп. ELLEС непрекъснатото текучество на временно пребиваващи първо Министерството на здравеопазването заприлича на къмпинг с гостилница, или направо на крайпътен мотел.

След това МИЕТ също се поразтресе. Сега по пътя на Румяна Желева, Божидар Нанев, Ана-Мария Борисова, Стефан Константинов и Трайчо Трайков се спъна и Сергей Игнатов.

Ако си спомняте – по ирония на съдбата Борисова стана известна първо с това, че премиерът я бил намерил на отбивка от магистралата.

(сетне пък се прочу с дежурния си отговор на журналистически въпроси
“Мълча и се усмихвам… и продължавам да се усмихвам”.
Е, не се смя дълго)…

>> прочети целия текст

„Хензел и Гретел”: Отмъщението никога не е било толкова смешно

Published on by Rosho

Миналата седмица по това време дадох шанс на ужаса „Мама“, който вече е фаворит в бокс-офиса. След края на прожекцията можех да се обзаложа, че едва ли някога ще гледам по-смешен ужас. Обаче вчера видях „Хензел и Гретел – ловци на вещици“ в IMAX 3D и размислих. Смях се неприлично много на филм, в който прехвърчащата кръв и карантия е поне сто кила повече от общия праг на търпимост.

Жанрово заглавието попада в категориите фентъзи, приключенски, екшън и ужас. Почти се съгласих, макар че личното ми описание е далеч по-лаконично и изчерпателно – кървава комедия на абсурда.

По-трудно ми е да определя целевата аудитория. Сцените са твърде натуралистични за деца и твърде нелепи за възрастни. Излиза, че би им се радвал само ако бягаш от два часа математика и трябва да убиеш 88 минути. За това – става.

На върха на пръстите ми е да издам няколкото интересни хрумки в историята. Няма да го направя, единствено защото те ще ти станат ясни до половин час след началото. Чак тогава, но само при положение, че влезеш по-късно. Всички изненади във филма лъсват непростимо бързо и към средата ти остава само да следиш дали си прав.

>> прочети целия текст

Плати ми, за да мисля(т) каквото ми кажеш

Published on by Rosho

Гафът с форумния коментар, погрешка копиран заедно с инструкциите за своето публикуване, набра популярност в последните дни на миналата година. Dnevnik.bg, в чиято платформа се подвизава „наетият“ потребител, изложи всички налични подробности. Анализът на тази грешно случила се случка е тъжен, кратък и симптоматичен като летален стадий на раково заболяване.

Сещате се за онези старите метални везни – със стрелка, циферблат с хиляда грама и една ръчка отстрани, която добавя цели кила съпротивление. Ползваха ги навсякъде: от родилните отделения до магазините за плод и зеленчук. На тях, освен бебетата, теглеха сиренето, кренвиршите и македонската наденица, преди да я увият в амбалажна хартия.

Често обаче се случваше мустакати чичко или лелка (с градински загар и редки срещи с водата) съвсем неволно да залитнат и да подпрат подуто пръстче на чинията, точно в момента на тегленето. Това се вършеше системно, но пък с дребничка цел – да платите стотина грама повече от продукта с растителни мазнини, който тогава твърде смело наричахме краве сирене.

Доста години по-късно Мирослав Найденов се сети, че някоя организация за защита на животните може да счете това название за крайно обидно спрямо всяка уважаваща себе си българска крава.

Ролята „платен коментатор в Интернет“ не се различава много от тази на мустакатите лели и чичовци от кварталните бакалии. Тя също не е нова. Разликата е в мащабите. За кантара на общественото мнение няма регулаторен орган. И ако те излъжат в грамажа – няма контролна везна. Колкото по-голяма е една лъжа, толкова повече натежава. Започва да изглежда по-истинска. Респективно – расте и шансът да повярваш в нея. Защото обикновено си мислиш, че да бъркаш само ти е статистически по-вероятно, отколкото хиляди други да са се заблудили едновременно.

>> прочети целия текст

Най-непостоянните животни

Published on by Rosho

Paco, 3 anni, da AnconaЗа да привлече внимание, кучето би дърпало завивката ти, докато най-сетне се предадеш и станеш. Ще гризе палеца ти или ще ти ближе носа за събуждане. И ще го прави всяка следваща сутрин, по едно и също време и с еднакво старание. После, дори да не е достатъчно умно самó да ти донесе повода си, ще обикаля около вратата нетърпеливо, докато посланието стане повече от ясно.

Всяка следваща сутрин котката ти ще прерови пясъчника си в един и същи час и ще се свие в одеялото при първа възможност, ако е свикнала да го прави. Ще мърка винаги, когато я глезиш. И ще драска винаги, когато я дразниш.

Търпението не е сред качествата на домашните любимци. Търпенето не в смисъл да изчакаш, а да изтърпиш.

Хората, за сметка на това, търпим. Но сме, може би, най-непостоянните животни на света…

>> прочети целия текст