Медията като мебел-паметник на навика

Published on by Rosho

Текстът е авторски откъс от проучване, проведено под ръководството на проф. дсн Снежана Попова и публикувано в сайта на Фондация „Медийна демокрация“. (цялото изследване „Медиите на първокурсника“).

Покрай статистическите данни – преди няколко месеца маркирах и защо, според мен, зрителският дял на bTV е толкова голям. Публикувам пасажа извън оригиналния му контекст, с оглед на последните събития, довели до разрив в отношенията на bTV Media Group и, кажи-речи, половината останал свят (: Следва да се запитаме дали и на кого ще липсва групата в трите дни, през които ще трае и това чудо…

[…] Прави впечатление, че при формирането на доверие по отношение на медийното съдържание, безспорен фаворит е телевизията. Повече от половината анкетирани посочват, че вярват на bTV. […]

Така зададен, въпросът “На коя медия имате най-голямо доверие?” би трябвало да породи натрупвания не само при телевизиите, а също и при радиостанциите и интернет. За нас, като екип, беше изключително изненадващо, че нито един новинарски сайт не печели преднина пред първата частна национална телевизия. Нещо повече – 44 от 84 души, отговорили на отворения въпрос, посочват сами именно нея.

Втори по популярност, на огромно разстояние от първия, е отговорът „на никоя“ медия (13 човека). От една страна виждаме лидерството на bTV, но немалък процент събира и липсата на каквото и да е доверие. Едва на трето място се нарежда друг от ефирните национални оператори – Нова ТВ (4 посочвания), а дългогодишният лидер във формирането на мнение БНТ присъства само веднъж. Едва два гласа има уеб кросмедията на Икономедиа – dnevnik.bg.

Изненадващите резултати за информационните фаворити на първокурсника намират вероятни обяснения в общата рамка на анкетата. Генералните изводи от нея свидетелстват за

ясна връзка между медийната консумация в семейна среда и извън нея…

>> прочети целия текст

По-добре нищо, отколкото малко

Published on by Rosho1 Comment

Балонът винаги се пука.Балонът винаги се пука. Винаги. Ако е пълен с илюзии се пука по-омацващо от артериално разкъсване. Болката пак е там, но от раната не се лее кръв, а надежда. И колкото повече от тази надежда изтича, толкова по-малки са шансовете за оцеляване.

И тогава изчезват цветовете. Всички цветове изчезват. Остава само сиво. Светът се отдръпва от теб с грохот, като при разделянето на тектонските плочи. Както погача се разчупва на части. А ти си сякаш паричката по средата.

Разликата между теб и паричката е, че в онзи момент не се чувстваш никак ценен. Напротив даже. Чувстваш се неоценен. Причината изглежда е, че самият ти не си стойностен. Нямаш стойност. Нито достойнства. Нито достойнство…

>> прочети целия текст

Весела Коледа, честит Великден и си мийте зъбите!

Published on by Rosho

ревю за Filmche.net

Къде се пазят първите ни детски спомени? Кога Великден става по-важен от Коледата? И какво се случва със света, когато кошмари засънува дори самият Сънчо? Тези и много по-съществени въпроси поставя тазгодишното празнично заглавие на DreamWorks „Чудната петорка”. Анимационната лента показва трогателна интерпретация на неотменната нужда от баланс на силите и сила на вярата.

Очертава и апокалипсиса, който може да настъпи, ако те изчезнат.

Лунна тревога събира на едно място четиримата Пазители на всички деца по света: Дядо Коледа, Феята на зъбките, Великденския заек и Сънчо. Те трябва да опазят детската вяра в собствените си образи на всяка цена. Универсалната идея на историята е, че именно вярата е източник на свръхестествените им сили. Ако малчуганите спрат да вярват – тогава си отива и магията.

Феята на зъбките щеше да е просто зъболекар, Дядо Коледа би продавал играчки, Сънчо можеше да е прякор на сомнамбул, а Великденския заек щеше да върви само с ориз. На фурна…

Лунният човек, изпратил тревогата, е единствената фигура във филма, която остава пълна загадка. Така и не го виждаме, нито го чуваме. Знаем само, че той е властелинът, който избира четиримата закрилници и ги дарява с магия. Събира ги заедно и прибавя към тях пети. >> прочети целия текст

Свободни празници и обичаи

Published on by Rosho

Свободни празници и обичаи

Днес е Денят на свободата на словото.

Народната повеля гласи, че за да е мирна годината – на този ден трябва:

– да подхвърлиш флашка;
– да запалиш РЕП;
– да взривиш редакция.

Традицията повелява също:

– да си купиш журналист;
– да си купиш главен редактор;
– да си купиш целия вестник.

>> прочети целия текст

Ало, може ли и аз да питам нещо?

Published on by Rosho2 коментара

Снимка: 19'Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.

Марина Сидерова е на 15 години. Ако беше на малко повече, сигурно щеше да овладее първоначалния шок от обаждането. Всеки на нейно място би се стъписал. Да ти се обади министър, за да оправдае ограничените си възможности, не се случва всеки ден. Още повече, че дори при пряка демокрация – Сидерова пак не му е „работодател“. Поне още 3 години тя не попада в електората, пред който всеки политически мъж, на теория, е длъжен да се отчита.

Симеон Дянков обаче отделя няколко минути от претрупания си график, за да дава обяснения на някой, който даже не му е шеф. Сладур! И този някой, понеже е умен, макар и само на петнадесет, започва да разбира доводите на министъра. Добре познатият от новините глас ясно посочва защо месечните доходи на пенсионерите не могат да мръднат нагоре.

Логиката е проста – твърде много пенсионери за опосканата държавна хазна.

При увеличение парите щели да стигнат само за половин година. Факти. Многобройно застаряващо население при нищожен икономически прираст. Има пари, но са малко. И все пак – трябва да ги пласираме някъде. Марина обаче, може би развълнувана от оказаната й чест, не се е сетила да попита къде. Нека помислим…

Здравеопазване? Образование? Социална политика? Не. И за там не достигат. А да стоят не е хубаво. >> прочети целия текст