Годината, в която стана посредствен

Извинете за дългия текст. Той е много личен. Прощавайте и че е драматичен. Става дума за мястото, където искам да казвам, че съм завършил, без от това да ме е срам. Мястото, където учат хора, които знаят, че известността не е цел за постигане, а е следствие от други постижения. Мястото, където работят хора, които учат поколения да мислят. Защото мисленето е умение, на което не всеки е бил научен. Последното казвам напълно сериозно, буквално и без капка сарказъм.

Mиналата седмица и аз попаднах на клипа с Башар Рахал, в който актьорът обявява национален кастинг за адреналинки, за да си бере асистентки студентки. През първия час след това намирах коментарите към него за леко пресилени. 

[тук трябваше да има връзка към видеото. То обаче мистериозно изчезна, без да даде обяснение никому дали си тръгва от срам или от обида – бел. авт.]

Все пак, като оставим настрана клипа, който [беш]е деветдесетарски и не студенстски, а направо прогимназиален опит за провокация – кампанията има публикуван документ, в който обяснява съществуването си (макар и изхабено патетично), в ярък контраст с посланието на видеото. Даже са го нарекли МАНИФЕСТ. Думичка, която по принцип липсва от съкратеното издание на разговорник ширпотреба.

Дотук си казвам: та какво толкова? Това сигурно е поредният проект, за който са спечелени едни пари, дето трябва да се изхарчат. Ново гръмко риалити, тръгнало да прави продуцента си богат на гърба на следващите малотрайни Известни. Зле дозиран и поизветрял сарказъм, казвам си, но нищо, което толкова да заслужи внимание, че чак пък и да му се ядосаш. Игнорирам дори сексизма, да ми простят дамите. Не защото го одобрявам, а защото смятам, че е толкова евтин и жалък, че дори не заслужава да го напсуваш.

Още, мисля си: кой пък ще вземе актьор за шеф на студентска телевизия, която не е на НАТФИЗ? Не може току-така! Просто не виждам логиката! Даже за час успявам в главата си да развия детайлна теория на конспирацията. Сещам се, че до края на годината Партията открива собствена телевизия. И бързо подреждам твърде възможен сценарий. Щото, казвам си, не може да е толкова просто, колкото изглежда.

В сценария Онзи-който-три-папи-са-го-целували-по-главата и неговите контра-организатори този път са подходили проактивно. Наели са подставено лице (или задник), създали са нова, уж студентска телевизия, и сега си подбират не журналисти, а говорители, които да повтарят дословно спуснати сводки, за да станат известни. Уж невинно проектче, което да се окаже бухалка в последствие. Манталитетът на хората, които биха режисирали такава „нова“ медия не е много по-различен от нивото на театрото от видеото, което само се свали. Да не казвам даже, че е същият…

ОБАЧЕ! После информацията, че актьорът Башар Рахал всъщност е директор на УНИВЕРСИТЕТСКАТА телевизия Алма Матер ме застигна като скоростен влак котка-самоубийца. И ме размаза по същия начин. Защо едното да е проблем, а другото да не е?

>> прочети целия текст

Сменяй офиса всеки ден с Ambient Mixer

Започваш различни проекти почти всяка седмица и винаги ти трябват нови, свежи и авторски идеи. Или работата ти е механична, съвкупност от няколко непрекъснато повтарящи се действия. И в двата иначе така различни сценария има един общ и адски досаден проблем. Как, по дяволите, да се концентрираш?

Повечето офиси днес са от отворен тип. Цялото “хале” е пълно с бюра, личното пространство често е четвърт квадрат, а случайните побутвания на столове приличат повече на блъскане с колички. В сградата отсреща правят ремонт още от интервюто ти за работа. И вече 3 години никоя дограма не успява да го заглуши.

Пък и още е топло. Колежките искат “да влиза въздух”. Макар и всеки повей да е като от Сахара – въздух е. Нищо че почти трепти от нажежаване. Някои обичат да си говорят. Други са доста шумни само с присъствието си, без да обелят и дума. Шарена сбирщина от хора, нрави и претенции, в която има от почти всичко по малко. Единственото, от което няма никак, е мир.

Сред подобен декор фокусирането може да се окаже съвсем като фокусничеството. На едни им се получава. При други, вместо заекът да излезе от шапката бял, невинен и гушкав, обикновено се изтърсва прегорял и димящ. И включва противопожарните пръскачки.  >> прочети целия текст

За силата на интернета в тоалетната

В последно време дори хора, от които изобщо не си го очаквал (Здрасти, дядо!), започнаха да използват някакъв тип мрежово свързване. Я да шпионират във Фейсбук, я да намерят съученици от випуск ‘73, я да проверят “Какъв човек си според фóрмата на десния си палец”.

И тъй като днес човек остава сам единствено в тоалетната – слабият сигнал от рутера в тази Стая на тайните често се нарежда сред най-болезнените битови проблеми на десетилетието. За да приключиш битката за интернета без да избиваш стената към коридора – може би е време да се замислиш за допълнителен репитер или точка за достъп у дома. Какво е това, къде го има и трябва ли първо да минеш за магистратура през Техническия?

>> прочети целия текст

Бабиният ябълков фъдж

Баба му казва фъдж. Аз го наричам сладкиш. Не трябваше ли да е обратното…
Ако нямаш какво да правиш в неделя – защо не поизцапаш малко съдове?
>> прочети целия текст

На по-добро място

Елинор Шелстроп (Кристен Бел, „Вероника Марс“) умира в нелеп инцидент с участието на десетки пазарски колички без спирачки, както и на един камион с не добре сработили. Миг по-късно тя отваря очи срещу огромен зелен надпис на стената в чакалнята на архитекта Майкъл (Тед Дансън, „Бар Наздраве“). Както надписът, така и Майкъл я уверяват, че ВСИЧКО Е НАРЕД.

Подобно на всички хора, които са дали нещо на света, и през целия си земен път са вършили добрини, Елинор е попаднала на по-добро място. Там продават замразен йогурт на всяка крачка, Google се казва Джанет и се материализира при повикване, а всичко, за което би могъл да мечтаеш, е на едно поискване разстояние.

the-good-place

Като виден адвокат, посветил живота си на защитата на човешките права про боно, Елинор е възнаградена с вечно жителство на По-доброто място и получава малката уютна къща на мечтите си. Архитектът на квартала, в който попада, я запознава с праведните й съседи Тахани (филантроп), Джиану (будистки монах, дал обет за мълчание) и Чиди (университетски преподавател по етика, както и предопределената от сложен алгоритъм единствена сродна душа на Елинор).

В тази версия на Рая има само един мъничък, незначителен проблем. Името върху досието на Елинор Шелстроп е единственото вярно нещо за нея. В действителност тя е изкарвала прехраната си, продавайки клинично неодобрени хранителни добавки като лекарства на нищо неподозиращи пенсионери.

>> прочети целия текст